Помниш ли нашето място?
Аз си го спомням ясно.
Някъде, недалеч от там,
ръка протягам да ти дам
мъничко от онова, което
упорито крия във сърцето.
Иска ми се да се върнем там,
любовта, която криех да ти дам.
Но къде си ти сега, в нощта?
До никого не се докосва моята ръка.
Съсухрена и упорита я протягам,
от големите сълзи не мога да избягам;
но не те докосвам, теб те няма,
очи отварям - поредната измама.
Няма те отдавна - зная,
но за голямото завръщане мечтая.
Помня твоя аромат,
кожата ти, твоя свят.
Помня твоя поглед, твоя глас...
Какво, по дяволите, стана с нас?
© Любовта ме убива Всички права запазени