Помниш ли деня, в който се видяхме?
Помниш ли всичко, което преживяхме?
Помниш ли как вървяхме за ръка всеки ден?
И ден след ден те искaх все повече до мен.
Помниш ли целувките, които ти давах,
с всичката любов, която притежавах?
Помниш ли как ми казваше всеки път,
че ме обичаш повече от всичко на светът?
Помниш ли деня, в който разкъса детското в мен,
защото аз копнея за това чувство ден след ден?
Помниш ли деня, в който всичко разбрах
и колко много сълзи за тебе пропилях?
Помниш ли колко много ме молеше ти,
но тогава разби всичките ми мечти?
Помниш ли деня, в който всичко свърши,
тогава нещо в мен сякаш се прекърши?
Помниш ли сълзите по моето лице,
когато ти разби моето сърце?
Помниш ли колко те обичах
и пред всички в теб се вричах?
А ти с мен се подигра,
бях един от героите в твоята гадна игра.
Помниш ли всичко това?
Защото аз не ще го забравя никога.
Зная, помниш всичко ти,
но никога няма да бъдем заедно аз и ти!
© Илияна Боянова Всички права запазени