Помниш ли ме ти?
Годините минават
- сезони четири
редуват се и преминават.
Дъжд през есента вали
с червено-огнени листа горите пали.
Лавина снежна зимата приветства,
а после пролет нежна
с цветя уханни я замества.
Лятото, бурно и горещо,
с ръка зелена ги посреща
- кръговрата след себе си повежда.
Минават дни, седмици, месеци,
а за мене сещаш ли се ти?
Значи ли за тебе всеки месец нещо...
нещо лично, смешно или горещо?
Помниш ли ме още ти...?
есента кафява като очите ми
още ли в сърцето те гори?
А как се запознахме?
... и как само с очи имената си разбрахме...
Минаваха дни, седмици, месеци,
но до мене беше ти...
до мене, а не сами, като преди.
Помниш ли ме още ти...?
... как в снега две посоки се събраха в едно
и вървяха заедно.
Но снегът студен от лъчите
пролетни се разтопи
и посоките две раздели.
Ти май изгуби моите следи
- забрави мe... не ме помниш вече, нали?
Годините минават
- сезони четири
редуват се и преминават.
Минават дни, седмици, месеци,
а за мене сещаш ли се ти?
© Цветослава Младенова Всички права запазени
Браво!