ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
27.12.2006 г., 1:05 ч.

ПОМНИШ ЛИ, МИЛА  

  Поезия
640 0 10

 

 

Помниш ли първите дни

на безгрижие, радост и смях?

Наивна изглеждаше ти,

изпълнен със щастие бях.

Без умора рисувах тогава

различни неща от света,

от обич унесен в забрава

словата редях през нощта.

Но отмина това време

и отново съм в Бургас,

на съдбата тежкото бреме,

носейки в душата си аз .

Без надежда стоя пред морето,

гледайки неговите вълни.

Как напомнят те на сърцето

за твоите черни коси.

Пожела да се случи това

и нищо не можах да направя,

но недей очаква от мен

обичта към теб да забравя.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички, че ме четете! Бъдете обичани толкова силно и от когото сами сте пожелали!
  • Вили, пожелавам ти много светлина! Поздравявам те!
  • Толкова нежно и написано с искренни чувства..Поздравявам те и весели празници!
  • Супер е!
    А бе такива като тебе дето не забравят със свещ трябва да ги дириш...
    Ти си безценен!
    Затова помни, помни...!
  • Браво, адаш, с чест браниш името наше
  • Красиво е, Вили!
    Весели празници! Много щастие!
  • Много хубаво, Вили!!! Поздрави!!!
  • Красиво, дори и тъжно!!!
    Не забравяй това Вили!!!
    Поздрави
  • Е като стане дума за морето, което обичам мноооого, как да не го харесам Бъди щастлив, Вили!
  • Прекрасен стих, макар и носталгично тъжен.
    Не се забравя лесно ...

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??