Аз помня дълбокия сняг
и баба, и дядо в стаята с печката,
шейната, пързалката, детския смях,
ей там до нас – на пресечката.
Аз помня стаята, масата с питката,
весели кръгове вечер се гонят в тавана
и книжката с приказки в ръцете напукани,
додето заспя сладко, там под юргана.
Аз помня го дядо, как ме завива
с грапава ласка, нежно по бузката.
И бялата сутрин, как чайникът свири,
а баба ми прави закуската. ...