valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
6.12.2012 г., 14:49 ч.

Помня 

  Поезия
724 0 4



Помня в моя непорочен свят
вкуса на сняг по детски ръкавици,
как печките във стаите бумтят
и бабините плетени терлици.

Помня още снежния човек
с тенджeра за шапка на главата
и снега като молитва мек
как танцува със немирен вятър.

Помня и капана за врабци,
връв и сито и трохи-примамка.
Помня непослушните шейни -
неотлъчна, детска, зимна сянка.

Помня също смучещия лед,
снежни топки как летят на воля.
За уроци как не идва ред,
щом снежинки почнат да бърборят.

Със спомените топъл шал плета,
от бъдеще студено - да се грея.
Кълбото е във моята душа
и кълбовидно с него си живея.


© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !
  • Откъдето мине Вашето кълбо, връща най-милите и хубави спомени от детството!! Невероятно - сякаш сте описали моето !! Поздрави!! :
  • Ех, че топло и уютно е в спомените на стиховете ти, Вальо! Честит празник! И нека св. Николай те закриля по чуждите земи както закриля мореплаватели и пътешественици
  • Ако знаеш какъв кучешки студ е при мен, а този стих ми подейства като бумтяща камина- стопля
    Разкошен!
Предложения
: ??:??