Колко време ще ме караш силно да горя?
Нима не съм заслужила целувка една!?
Знаеш ли, че съм грешница - ужасна и зла?
Но знаеш ли – обичам те! Това е съдба.

Колко дълго ще те чакам – на прага, сама...?
Часовникът тиктака бавно, а вътре в мен боли ужасно...
това е самота!...

Преди много години от небето паднах -

но там остана нещо, което забравих...

Кога ли ще ми позволиш да те докосна?
Кога ли ще видиш, че макар и да не съм прекрасна,
без теб пламъкът в мен бавно и безметежно гасне!

Знаеш ли, че с часове се взирам в небесата?
Защото знам, че там някъде ми е душата.
Това е нещото, което аз изгубих преди време.
Позволих на нещо зло душата ми да вземе!
Колко исках да летя отново, за да мога да я хвана...
да спра за миг да се чувствам разпиляна!
Но без теб не мога, знаеш го, нали?
Тъй безсилна съм без твоя поглед, 
без твоите прекрасни тюркоазени очи!
Ела при мен, позволи ми да ти хвана ръката -
много, много ти се моля – прогони от мене самотата!

Аз съм безсилна да го сторя сама! 
Дай ми полет, мили, дай ми душа!