Еднакви са, като близначки - две
и помощнички на всички,
сутрин мият твоето лице,
разтъркват сънените ти очички.
Мама с обич те прегръщат
и всички у дома,
книжки с интерес разгръщат
и редят конструктора.
Щом обаче стане им студено,
в джобчета се крият,
вкъщи с тях е подредено,
ако изцапат се – сами се мият.
Но понякога, не знам защо,
правят те белички?!
Познахте ли, деца, що е то?
... двете ни ръчички!
© Pepi Petrova Всички права запазени