Дори най-силните умират.
И други идват вместо тях.
Добри при недобрите спират.
С годините това разбрах!
И всичко туй е олелия,
която мием със помия!
От стършели и от оси
ний все си скубиме коси!
Аз с всичко туй се примирявам
и не защото съм добър!
Не правя никому хатър,
а защото се надявам!
Макар и да не хиледя,
поне аз цвят да поднеса!
© Христо Славов Всички права запазени