3.11.2024 г., 0:18 ч.

Поне те има 

  Поезия
141 4 9

Недей ме пуска, моя болко!
Ако ме пуснеш, ще се пръсна.
Ще издържа, но още колко?
До утрото. А нощ е. Късна.

 

Не ме оставяйте, свирачи!
Последните пари ще хвърля.
С трън да въртиш, да не закачи,
тъга – от бедността по-върла.

 

Не ме оставяй с мойта мъка,
луна. Сниши се, посвети ми,
ще ти попея, за разлъка,
че нямам нищо, само рими.

 

Не ме оставяй, окъсняла
и дрипава... любов, а зима.
без теб не бих го доживяла
и утрото. Поне те има...


 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??