Моя дръзка, забранена мечта,

Колко изгрева с теб не посрещнахме.

Може би е просто съдба.

Може би в очите на другите ще съм грешница.

Но те искам, искам до болка!

До лудост.

До отчаяние.

Животът е кратък, но… колкото толкова.

С теб да посрещнем поне едно лунно сияние.

Поне веднъж да бъда в ръцете ти,

Да спя на мъжката ти гръд.

За ден поне мое да е сърцето ти.

За час очите ми пак да искрят.

Моя дръзка, забранена любов.

Пътят до тебе е дълъг и труден.

Но вървя с надежда,

За миг поне в очите ти да потъна.

Автор: Полина Велчова