5.04.2012 г., 23:30 ч.

Поне веднъж да бъда Чужда 

  Поезия » Любовна
840 0 2
Разроших си косата и се гледах
в погледа на спалния прозорец.
Крещях наум, ала те исках -
мой грях и болка... и съблазън.
Докоснах ти лицето без да искам.
Колко, колко исках да избягам!
Но останах тихо и те имах
за секунда на една промяна...
......................................
Чужда на живота си и всичко,
чужда и на себе си, ала така позната,
аз те гледах и не мислех нищо, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??