Тъй, като тръгнат едни понеделници,
та го откарвам цяла неделя.
В дни, като тези, ми иде отшелница,
нейде, в пустинята, да се заселя.
Ту ще забравя да включа пералнята,
ту ще затръшна секретната брава,
ще закъснея и точно началника
ще засека на финалната права.
Ту пък ще си изтърва автобуса,
ще се порежа най-сръчно на ножа,
пълна торба със боклук ще изпусна,
новата дреха - петно ще ù сложа.
Или, когато съм гости поканила,
нищо за ядене няма да купя.
Някой ще звънне, когато съм в банята.
Токчето, нокътя, чаша ще счупя.
Сметките - тока, за газ, телефона -
в срок да платя (кой ли път?) ще забравя,
и, като нищото, включен котлона,
ще се улисам и ще го оставя.
Ще ми откраднат последна заплата,
ще си забравя чадъра в транспорта,
ще ни разбият за нищо колата,
ще си изгубя на пътя паспорта.
Вижте ме как съм очите забелила!
Моля се, моля се цялата седмица -
да се докопам веднъж до неделята
и...се отървам от понеделници!
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Всички права запазени
Предлагам изобщо, така, протоколно,
от пустата седмица да клъцнем началото.
Дали не е по-ларж да започнем от вторник?
Зареди ме с настроение, Рег.Благодаря.