Часовник! И цигара в пепелник…
Кафе горчиво, като понеделник…
Затворник! Но не заключен между четири стени,
а заробен във оковите на своя делник!
Такъв си ти, признай!
Със лицеизраз вместен в петолиние, но водейки живот без ноти…
Кога последна захар сложи си, кажи?
И всичките несгоди във живота си превърна в анекдоти?
Кога за другите откраднал си от ценното си време?
Кога посрещна за последно непознат с усмивка?
Нима успяла алчността ти толкова да те обземе,
та бързаш сякаш нямаш време за почивка… ...