На една Звездна Принцеса...
Понякога е тъжно под звездите...
и някой тихо си реве...
По принцип никой никого не пита...
Какво му е, защо, кога, къде?...
... Забързани понякога грешим...
А грешките си виждаме тогаз,
когато просто прекалим
и стореното тегне върху нас...
Понякога е тъжно под звездите...
Понякога, но само е понякога...
Защото винаги блестят звездите...
И сгряват тъжните души...
© Живко Желев Всички права запазени
Поздрави за стиха!