22.08.2015 г., 20:55 ч.  

Понякога 

  Поезия
495 1 0

ПОНЯКОГА


Вали... Роят се тъжно мислите в главата

и капките разбиват се в стъклата

като несбъднати мечти...


Боли... Не смея да извикам в тишината...

Така и не намерих топлотата

на сродните души...


Крещи, струи от всеки ъгъл грозотата...

Безмълвно ме обгръща самотата...

Не вярвам на лъжи.


Горчи, тежи измяната и пустотата,

но за живот възражда се душата

и в тъмното блести...

© Йорданка Цонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??