Понякога си мисля,
че съм техният отговор
с кого трябва да са,
a не дали с мен.
Понякога тайно надничам
дали те променили са се.
Желаейки да предричам
как самосъжалявали са се!
Понякога им мисля и злото!
Това ме прави жалък, знам!
А кой изобщо ще мисли за моето?
За моя малък полу-срутен храм.
Приятели, познати, врагове -
това е просто кръг.
Какво остава в центъра?
Надявам се – моето и твоето сърце!
© Дан Дан Всички права запазени