djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
5.07.2011 г., 21:02 ч.

Понякога 

  Поезия » Любовна
1267 1 38

Понякога си мойта зима
и толкова е леден твоят свят.
Снежинките превръщат се в лавина,
посипват се върху ми и болят.
                        
Понякога от болката крещя,
но някак си безмълвно за околните.
И мъча се с усмивка да спася
сърцето ми - прободеното, болното.
               
Но всяка зима си отива
и китна пролет хуква след това,
снегът стопява се и се разлива,
превръща се в пречистваща вода.

 

И всичките "понякога" забравям,
лекувам раните със светлина,
закърпвам кръпките и продължавам

и пак съм твойта влюбена жена.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??