Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
8.02.2015 г., 0:01 ч.

Понякога 

  Поезия
331 0 3

Понякога сме прекалено

близо - един до друг.

Понякога, като при отлив

оголваме пространства

непрестъпни помежду ни.

Понякога без думи се разбираме.

Понякога на  два езика

чужди разговаряме и думите

сред концентрични кръгове

потъват в бездънната вода

на неразбиране и отчужденост.

Понякога една и съща музика любима

с едни и същи сетива поглъщаме,

а тръгваме в различни две посоки.

Понякога сме птици закръжили

над гладката повърхност на морето

и гоним своите безплътни сенки.

Друг път - ни сенки, нито птици

кръжат в простора.

Понякога си казваме обичам те,

а липсва в думите увереност,

а липсва страст и огънчето, дето

шегата на мига превръща в драма -

голямата и сериозна драма, наречена ЛЮБОВ!

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ВИ! Весела неделя!
  • Интересни наблюдения за проявлението на интимността между двама обичащи си, срещнах в това стихотворение, при това поднесени с поетично майсторство. Всъщност свързаността е наистина динамична и пулсираща, така, както я описва авторката. Тя има своите приливи и отливи и наподобява дишането. Едва ли всеки си е дал сметка за всичко това.
    Аз благодаря на Василка, че ме обогати чрез визията си за "голямата и сериозна драма, наречена ЛЮБОВ".

    Поздравление за хубавата творба и весела неделя!
  • Много ми харесва творбата ти,Васе!В нея се преплитат изобилия от чувства, събиране и противопоставяне, шега и драма и най-голямата драма
    наречена"любов".
    Желая ти осъществяване на мечтите ти и лека нощ!
Предложения
: ??:??