Понякога те виждам в сивите стъкла,
където сред тъма прозира силуетът ти
и въздухът, пропит от самота,
разделя ни със звездна нежност.
Понякога сънувам те в нощта,
докосната от есенни копнежи
и в полета на вятърните хвърчила,
оставям се на твоите надежди.
Понякога се скривам и от теб,
като ранено нежно птиче,
невярващо в мечтите за любов,
но търсещо пътека към сърцето ти. ...