Понякога съм лоша, знам, като буря,

като огнена стихия,но точно такава ме обичаш ти.

Разхвърляна от дяволи и лудост,

които крия в душата си...

Понякога съм тъжна,като вятър,

отнел последното листо,

отнел последната надежда на дървото,

което е останало само!

Понякога съм тиха, като мъка,

налегнала душата като блян,

измила всичко черно и безпътно,

изгаряща самотна тишина!

Понякога съм нежна, като цвете!

Погалено от лунен лъч...

Да го е страх човек да ме докосне,

за да не счупи моето крило...