Понякога е нужно да преглътнеш,
дълбоко да поемеш въздух чист.
Понякога, дори от гняв да тръпнеш,
не бързай да разгръщаш следващ лист.
Понякога е нужна само дума,
която ще се помни доживот,
или докоснала душата струна,
запалила божествен небосвод.
Понякога е нужно да надвиеш
комплексите, тъга и самота,
уверено и твърдо да подминеш
подадена с безчестие ръка.
Понякога е нужно да си тръгнеш
и не защото пътят е дотук,
да пожелаеш с обич да прегърнеш,
на цялото човечество напук...
© Наташа Басарова Всички права запазени