Понякога греша и е нормално.
Понякога съм даже нетърпим.
Понякога изказвам се банално.
Понякога съм истински раним.
Понякога дори и не разбирам.
Понякога съм лош, като война.
Понякога и в себе си се взирам,
да търся само главната вина...
Понякога в съня си не заспивам.
Понякога не ща и да раста.
Понякога и в глупостта се взирам,
но никога не ще я разбера...
Понякога съм гневен и намусен.
Понякога усмихнато летя.
Винаги обаче ще се уча,
трудностите сам да ги реша.
Понякога е дума, за да мога
да не изглеждам толкова раним.
Понякога е винаги и много.
Понякога съм адски непростим.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Понякога и вас не ви разбирам
и вадя тъмни очила.
С поглед слънцето пробивам...
Виновно е..., че днес изгря!