Понякога те гледам с толкова любов,
а ти не забелязваш.
Тъжно ми става, но нищо... така е по-добре,
защото тогава се чувствам най-слаба
и би могъл да ме нараниш... неволно.

Понякога те гледам с токова омраза,
за това, че ме караш да се чувствам слаба,
но така е по-добре, защото разбирам
колко много те обичам!

Понякога те гледам с толкова гняв,
а ти не забелязваш,
но така е по-добре, защото би станало война.
Мъчно ми става... за мене.
Как е възможно да ме правиш толкова слаба?

Ето това е любов!