Понякога потрепвам като лист –
откършен лист, сред вятърния полъх
на августовски неочакван бриз,
погалил вечерта широкопола.
А някога съм толкова разбит,
разбит, макар да няма чук наблизо.
От болките, от раните пропит,
портал за отчаянието – „Влизай“!
Но някога съм толкова сърцат –
с надежда пълен, окрилен, върховен.
Че всичко живо прави ме богат
и болката е ехо, бегъл спомен. ...