19.02.2010 г., 10:55 ч.

Понякога изгасям хоризонта... 

  Поезия
712 0 13
* * *
… с последните лъчи
на отмаляло Слънце
и мигове редя в нозете боси
да чакат в утрото да се завърнеш
… разплитам бавно оредели мисли
в клавишите на сцена без завеси
(припяваха ми често че съм истинска...)
а аз от ден на ден погубвам себе си…
и сричам по паважа плахи сенки
поспрели по ръба на обич синя
и непотърсена възкръсвам по ръцете ти – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??