Понякога, когато те обичам,
реката в мене помътнява
и виждам как дълбокото пресича
една жена... и нежно полудява...
Върви в дълбокото и не поглежда
красивите, заспали риби,
в косата ù е бухнала надежда,
прихваната с блестящи фиби...
Върви в дълбокото и пренебрегва
течения... водовъртежи...
А на брега върбите потреперват
от спомените, хванати във мрежи... ...