22.05.2016 г., 22:02 ч.

Понякога нощем си тук 

  Поезия » Любовна
396 0 2
Знам...,
понякога нощем си тук.
Долавям как с бризов повей
косите ми милваш,
без звук.
Прегръщаш моя безпокой
и тихо ме приспиваш.
Тогава приказно сънувам
и се реем в звездоброй,
обичаш ме и... не тъгувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Всички права запазени

Предложения
: ??:??