Понякога обичаме от разстояние
и километрите нямат значение.
Понякога обичаме в съня си,
макар и сутрин да отричаме.
Понякога обичаме като деца -
истински, чисто и първично.
Понякога... с червена точка -
до болка, грубо, еротично.
Понякога обичаме само на думи,
а без действия, те са някак ненужни.
Понякога обичаме със жестове...
... бонбони, цветя, вечеря, стихове.
Понякога обичаме главозамайващо
със земетръсна зона - сърце.
Понякога... дори подлудяващо
и границата често губи се.
Всеки обича различно... понякога...
Всеки обича различно...
Всеки обича.
© Емилия Йорданова Всички права запазени
макар и сутрин да отричаме...
Понякога... с червена точка -
до болка, грубо, еротично...
Понякога обичаме главозамайващо
със земетръсна зона - сърце.
Понякога... дори подлудяващо
и границата често губи се...
Понякога обичаме от разстояние
и километрите нямат значение."
Това си е чисто Откровение, Еми! Малцина могат да стигнат до него като степен на осъзнаване, камо ли да го претворят в поезия.
Радвам се, че ти си успяла да го сториш убедително.
Честит празник!