Понякога те виждам как минаваш...и няма повече да те изпусна...
Отдавна съм сама с теб в съзнанието си
в сърцето си, в моят свят, в моето същество
в моята кръв, в моите сетива и песни
И в сънищата си съм те целувала хиляди пъти...
Затова ела да те прегърна отново и отново...
И понякога те виждам отпред на вратата ми ...
със най - лошото оправдание защо си дошъл
извън контрол..., треперейки, крещейки...
Шептейки, пеейки, опитвайки се да ме
да ми кажеш нещо и тогава и аз
те поздравявам и те питам...:
Здравей, мен ли търсиш, такава каквато съм?
И мога да го видя в очите ти...
И мога да го видя в усмивката ти...
в цялата ти душа безкрайна и моята
обединени в една...
Ти си това, което винаги съм мечтаела
и което ще обичам...и обятията ми са отворени...
Защото ти винаги знаеш какво точно да кажеш
и знаеш винаги точно какво да направиш...
И аз просто искам да ти кажа принце мой,
отново и отново, любов обичам те толкова много...
© Лили Вълчева Всички права запазени