Индиана (Криси)
216 7914
27.12.2007 г., 13:25 ч.

Понякога убийствено боли... 

  Поезия » Любовна
788 0 29
 

 

Откри ме в миг нечакан, неуловим.

Дали бе миг греховен и неукротим?

Грях? Та ний душите си творим 

и мислено опиваме... горим...

Есен е. А зимата ме срещна

с необяснимата ти кадифеност.

Забравих болки прежни...

потопи ме в нежност...

Сега те имам и те нямам... дни...

Понякога убийствено боли.

Задъхва се душата ми от плач,

занича ли във мене хладен здрач...

И някак с мислите за теб заспивам.

(Пропъждам мъката, не я завивам.)

В съня ми не присъстваш често.

(Макар че искам го горещо.)

А друг път си въздъхвам облекчено,

отпускайки кръвта си уморено

във вените, опънати докрай

от земния  безумен „рай"...

Тогава ме обгръща самотата

в прегръдка топла, тъй позната.

Въздишката в усмивка се превръща,

спокойствието свидно се завръща...

 

(До следващата нощ, в която пак ще липсваш...)

© Криси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??