19.05.2019 г., 10:36 ч.
Понякога утрин...
Понякога утрин, в най-крехкия миг,
своя пристан намирам на кея.
Вливам се плахо в картина на Моне –
в безкрая като птица се рея.
Съкровени акорди… Филип Паже!
Пред духа на таланта немея…
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Пак е утрин... Да се насладим... Благодаря ви!
-
Eia, душата ти усеща красивото...
Честит 24 май! -
Финес, нежност, изящество...
Възхитена съм. -
Росица, и аз имам пред мен само картини на импресионисти. Това ми напомня за изказване в парламента на Франция преди един век. Как може Камий Писаро да изобразява небето с цвят на масло?! Трябва да имаш не очи, а душа за тези неща! Голяма и светла душа!
-
Пред таланта...не само утрин!
-
Благодаря ви! Да се насладим на крехкия утринен миг...
-
Изящна импресия, която много ми хареса, но чак сега имах за пръв път техническа възможност да я коментирам. Поздравление, Роси!
-
Хубав израз на твоето чувство на възхита.
-
Талантът е дарба и изпитание...
Той е олтар в душата! Самотен храм!
Там всеки в молитвите си е сам.
И е път към божествено страдание.
Много поетична изповед, Росица!
Приеми моите приятелски поздрави!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
