12.09.2018 г., 13:20 ч.

Попитах 

  Поезия
5.0 (1)
447 0 0
Попитах вятъра, звездите и облаците,
и залеза всяка вечер питам...
Къде си, добре ли си, как живееш?
Попитах ги, но отговор не чакам…
Крила ми даде, за да мога да летя,
но без теб защо ми е да мога...
Надеждата замира бавно в мен
и само болката остава...
Таз болка – само хлад навява,
така ми е студено нощем...
Само сълзите ми по теб ме топлят,
сълзите ми горещи – пролети в самота... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Предложения
  • Този свят превъртя. И лечение няма! Във гърдите му чука студено сърце. А на къра Стоян, метнал сопа ...
  • Е, не!... Така не може да се пише и нещо свястно да се сътвори!... Когато мисля в стихове, не дишам ...
  • Събудих се с мъждукащо прозрение – пристрастия изпитвам. Непростимо е! Проблесна закъсняло просветле...

Още произведения »