Попрекалих с водката
Да бях на тридесет и две,
бих покорила не едно море,
дори безбрежен океан,
какъв ли вихър бил е Магелан.
Да бях на тридесет и две,
политнала бих към небе,
привличащо към този сайт -
завиждам им на братя Райт.
Да бях на тридесет и две,
вода да търся вместо нефт,
в пустиня бих се закопала,
на всички вас бих ви я дала.
Но съм на тридесет и осем...
И плаша се... от стих износен,
от прах и мухъл по ъглите –
хей, ... да вее вятъра в косите!
Йо-хо-хо и...
бутилка със писмо!
08.11.2006г.
© Мери Попинз Всички права запазени