4.04.2014 г., 23:08 ч.
Попътен вятър
Тя все ти хвърля във очите кал,
но през тъмното отново виждаш,
до днес живота си не си проспал,
даже дните си сега предвиждаш.
Ти не можеш да умираш тук,
тъй самотен си дори в земята,
носи съдбата си във своя дух
и ще имаш всичкия попътен вятър!
но през тъмното отново виждаш,
до днес живота си не си проспал,
даже дните си сега предвиждаш.
Ти не можеш да умираш тук,
тъй самотен си дори в земята,
носи съдбата си във своя дух
и ще имаш всичкия попътен вятър!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
