Предавам се. Сама завързах си ръцете.

Душата не броим – отдавна е на възел.

Виновно ми мълчи, отказа се да свети,

обърка всичко, чак житейския си пъзел.

Уви – оръжие не нося, да го сложа,

тъй, както му е ред, пред своя победител.

От бедния ми кон остана само кожа

и спомен за галопа с вятърче в косите.

Доспехите си хвърлих рано – бяха тесни.

Тежаха ми и стягаха ме в раменете.

Платих ги с мои рани – стори ми се честно.

Предавам се. Сама отрязах си крилете.

Отрязах ги, защото бяха снежно-бели,

а този свят не е кроен да бъде в бяло.

Видях онези, дето бяха оцелели -

крилата им напълно бяха почерняли.

Сама дойдох. Признавам се за пораженец.

Ни битката спечелих, нито пък войната.

Предавам се. Пишете сметката на мене.

Наясно съм, че плащам с удара в земята.

05.01.2012

Р.Д.