Момче голямо станах вече.
Откакто знаете ме две лета от времето изтече,
но ей ме на – по-двора бабин тичам,
с Нора в игри се пак увличам.
И спомняте си, зная,
как щом на денят му дойде края,
мойта мила баба в леглото ме завива
и с книжка без картинки опитва се да ме приспива.
Инат бях аз и се не давах,
но с мисълта за палачинки сутрин ставах.
А баба тъжно гледаше ме и предрече:
“Скоро ще пораснеш и поумнееш ти, човече.“ ...