Ти ме лъга много, много ме нарани,

                                      колко пъти ме пренебрегна ей така,

                                      в разкош се излежаваше милиони дни,

                                      видя го и днес искаш да бъдеш с мене пак.

                                      Наивно, устремено ти пътя извървя

                                      към короната голяма, бляскава,

                                      каза ми надменно че искаш това,

                                      нали видя че там не присъства щастие.

                                      Короната огромна ти даде своя знак,

                                      червеният й камък за теб бе символ строг,

                                      с кола дълга отива се там, не с рейс и влак,

                                      сега разбрала си че този свят е жесток.

                                      Още те обичам, аз никога не спрях,

                                      не съм й помислял на теб да отмъстя,

                                      да знаеш че обаче тъй наранен аз бях,

                                      обида силна вдишвах, не знам как ще простя.

                                      Да ти простя е трудно, безкрайно трудно е,

                                      твой всеки друг беше ала не и аз,

                                      върни се но да бързаш с целувките недей,

                                      макар че си обидена вдъхвам бляскав глас.

                                      Все още на онзи крал чувам му гласа,

                                      богатството е император безкрайно зъл,

                                      счупи любовта ти, така счупи часа,

                                      стори всичко което да стори е могъл.

                                      Плачеш ала мен не ме трогва и това,

                                      само в някои минути ми е жал,

                                      светещ, свирещ кръг щом тръгна си видях,

                                      фарове тичащи тогава бях видял.

                                      Там и фаровете дори са хищници,

                                      джантите изхвърчаха, не се счупиха,

                                      че сърцето тъй променено мислиш ли

                                      не се отразява в стъкло, бе купено.

                                      Купено, продадено, ти се съгласи,

                                      мачкаха го толкова ръце с пари,

                                      моето на твоето как да го прости,

                                      моето за твоето как днес да гори.

                                      Сърцето нежно трябва да докосва любов,

                                      моята навремето ти не пожела, 

                                      не потърси никога то пътя нов

                                     щом газиха го с гавра тъй едри колела.

                                     Едри, бързи, груби, ревящи колела,

                                     изритаха желанието ти щом вали,

                                     казвах ти с най-истинската любов Ела,

                                     с най-истинска тревога – колко ще те боли.

                                     Стоят и ни се наблюдават устните,

                                     твоите вървят напред, мойте назад,

                                     назад отстъпват силно и така го чувстват,

                                     тези устни ги съблазни тъй лъскав свят.

                                     Това винаги искал съм и целувам те,

                                     жадно те целувам и не съм ти простил,

                                     миг закъснял безкрайно, силно жадувам те,

                                     порастнала и тъжна аз виждам че ти си.

                                     09.09.19