Защо сърцето ми е свито,
ръцете ми защо треперят,
защо във мен умря детето?
Кога промяната във мене ще намерят?
Защо не мога да съм пак безгрижна
и да се радвам аз на всеки миг?
Защо от устните ми вместо песен
се откъсва тъжен вик?
Неуверена пристъпвам по алеята
и търся с молещи очи,
да срещна аз отново феята
от детските мечти.
С вълшебен пръст тя да замахне
и от болката да ме освободи,
чувството за неизбежност от мене да се махне
и щастливо, в мен сърцето пак да затупти...
Но чудото го няма,
а очите пълнят се с сълзи,
с глас треперещ устните прошепват -
Върви и още потърси!
Ще търся още аз мечтите,
загубили се някъде далеч,
ще изгоня със ръка сълзите,
ще се въоража с надежда като с меч!
Ще тръгна горда и непобедима,
да търся щастие във бездната от самота.
С надеждата си несломима,
за да победя във мен завинаги страха!
© РАДА Всички права запазени
(6)