Поредица от думи
“Ако си дошъл с мир,
ще те посрещнем с хляб и сол” -
ми каза Юрий,
а аз прочетох днес:
един актьор
щял да преговаря с друг актьор -
как да спрат войната.
Спомних си за Юрий,
който не е добър актьор,
а един от многото,
който са напуснали родината си,
за да се загубят
някъде -
в големия свят,
който не е техен.
Където родина и свобода
са думи,
който имат стойност
само за обикновените хора.
А актьорите
постоянно си сменят лицата,
имената,
партийните принаджлежности
и атрибутите.
Защото те принадлежат някому
все пак - актьорите.
И това не е антивоенно стихотворение -
не, не е.
Ако изобщо е стихотворение,
а не поредица от думи -
думи, който понякога болят,
а друг път раждат:
силата в душите,
кръвта и мъката.
И не - не е примирение,
не е и мирова скръб -
не е и революция:
душата на Юрий,
подчинявана и изнасилвана
векове
се скита по света -
света на свободните и гордите,
на вечните актьори.
© Петър Димитров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
За сравнение, представете си какво би се случило, ако Русия реши да отдели Аляска, и да я присъедини отново към своята територия. А Тръмп изпрати армията там, за да защитава територията си. Кой е крив, и кой е прав сега? Междувременно, докато лудите се налудуват, Юрий, и милиони като него напускат родината си, получават чешко, полско или някакво друго европейско гражданство и си търсят късмета по белия свят. Не е само Юрий, и не е само Украйна.
-
Петре, не се наемам да изкажа мнение за стиха ти,но за мен е плюс,че ме подсети за великия Юрий Никулин.
-
Хи, хи... кеф... за повярвалия (ако има такава дума) си, че и във формат "вие", хи, хи...
-
Е, няма как да се хареса... истината винаги е грозна
... Защо да не е поезия?! И от коя висша инстанция стана категорично ясно... лелеее, ама вие много сте си повярвали, Г-н Безжичен, направо ми оправихте уикенда. -
What a Wonderful World ... история няма, география няма, то и време няма, започнах да се чудя дали сме на тази планета или са ни преместили, докато сме спали... все едно Путин да свали канадското правителство и да си разположи ядрените бази и Тръмпката да му се израдва. Той и без друго нашия министър председател разпусна парламента и отиде на почивка, че са пренапрегна от толкова крадене... В пресата е дигитален фашизъм. Щом Zuckerberg си го каза официално. Мрат всеки ден от фентанила, основно 18 годишни деца - вече се пуши, смърка, маже, диша, инжектира- много е напреднала медицината.
-
Сега, това, че това тук няма нищо общо с поезия е категорично ясно. Но и коментарът за путлер е витиеват и това е ясно. Не ми харесва.
-
В последните години западната преса съвсем целенасочено изобразява другаря Путин като злодей, луд и нашественик. Преди 10 години и повече, говориха различно за него. За политиката на УК, САЩ и ЕС се говори някак с любов и надежда - те са освободителите, които ще спрат новия Антихрист. Това, което се премълчава или изопачава е, защо Путин реши да присъедини Украйна към останалата част от Русия. За мен лично Украйна няма място нито в ЕС, нито в НАТО. Нейното място е в Русия, но не Русия на Путин и всички като него. Което не означава, че оправдавам всичките престъпления, които Путин и неговите господари са извършили. Но нека руснаците го съдят - по руски.
-
Тук няма (нагласени) рими, но е "модерна" поезия, т.е. без рими - викат ѝ свободна.
Иначе - темата е злободневна и е нещо, за което трябва да се говори и пише. -
..."думи,които понякога болят"...
Думите притежават възможности да възкресяват.Но и да убиват!
Поздравления за написаното от теб, Петър 1! -
,, Светът е сцена и всички ние сме актьори!" Шекспир
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
