Сложих си поредната маска. Изкривена. От усмивки и лъжи. Играя игра. И се страхувам, че времето ще ми отмъсти. Но не мога да бъда сред хора - истинска. Да бъда аз. Как? Като около мен кипи, голяма злоба и фалш. Казват се любезности от приличие. Или с някаква цел. Около мен живее двуличие. Но в този живот трябва да си смел. И слагам си поредната маска. Играя тяхната игра. Но се изгубих и пропаднах, и забравих коя съм била!
Нека бъдем без маски!!! Истински!!! Приятели, тук, при вас, се чувствам най-истинска!!!
Хареса ми, особено това:"Нека бъдем без маски!!! Истински!!!"
Каквото и да правиш, каквото и да мислиш...бъди себе си,защото това си ти! Не ти трябват маски
Всъщност наистина е трудно да си себе си,аз съм такава само пред близките и приятелите ми,а пред хора,които не познавам толкова добре не мога да бъда себе си ...Поздравления стихчето е страхотно!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.