26.09.2006 г., 15:05 ч.

Поредната раздяла 

  Поезия
763 0 2

Зъзне душата ми
край огнището
на твойте длани
и непокътнато е виното
и очите ти ме гледат
неразбрали..
Тишината мъртва е
режат я кинжали,
изкряскват
като горски птици
ласки отдавна остаряли..
..................................
И какво от туй,
че пак сме се събрали..?
Ще закърпим ли и тези рани..?
.......................
Знаем...
предстоят ни
хиляди раздяли...

© Тони Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Едва ли в живота ни счупената стомна представлява ценност след залепването!
  • Много хубав е стиха ти, Тони!!!
    А струва ли си това събиране?
    Поздрави!!!
Предложения
: ??:??