ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
11.09.2012 г., 11:09 ч.

Порив 

  Поезия » Любовна
985 0 11

Не подхвърляй  въпроси сега, няма смисъл,

няма отговор и е по-добре да мълчим,

твоят дъх във душата ми с огън написа:

„Вземай всичко и дай ми ти порив един...

 

по-безумен от вятъра, по-горещ и  от лято,

чаша вино за  устните жадни в  нощта,

и прегръдка, родена  от залеза златен,

уловила  животи  във миг топлина...

 

Лък, обтегнат от болки,  с отрова в стрелата -

сладоносна и удряща право в гръдта,

и  лекарство, убиващо в нас самотата

със живеца на тръпка неземна нега...

 

Късен вик на вълна  в океана от страсти,

уморена от устрем за полет звезда,

ключ за девет врати, скрили  късчето  щастие

в  замък,  вдигнат с любов  от  души и тела...

 

Шепот ням на очи,  звън на трепетна струна,

сън, пробудил тъй  чувствена в нас  голота,

зар от лудост, тъкулнал мечта помежду ни

в  неподвластна на Времето  чудна  игра...”

 

 

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??