Patrizzia (Надежда Ангелова)
2245 18462
13.12.2023 г., 12:47 ч.  

Порив свят 

  Поезия » Любовна
245 4 5

Аз съм сън, крехък сън – литнал в мрака,
ти си стон, стон горещ, част от мен.
Там отвън, там отвън нас ли чака
любовта – лунен лъч отразен,

 

в сънен стих, в сънен  стих? Кой го писа?
Късен сняг, късен сняг навалял
тази нощ, тази нощ и какви са,
тез слова, тез слова – сняг сред кал?

 

Ти си тук, ти си тук и сияеш,
ти си грях, аз съм грях... Порив свят
и да спрем, да не спрем... в свят нехаен,
все едно – мен и теб ще горят.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви момичета! Краси, от тези термини нищо не разбрах. Просто ми звучеше сухо и насечено. Мога да го напиша и както трябва, но не е моето. А любовта? Тя никога и от нищо не се е страхувала. Хората се боят от нея - тя ни вади от зоната ни на комфорт, разголва душите ни, показва уязвимостта ни... Благодаря ти!
  • Тук ми напомняш романтиката от един стар френски филм с щастлив край. Макар твоят финал да навява една предсказуема обреченост. Интересно решение е да използваш античен размер, който сякаш ни отнася в едно отминало отдавна време. И в това време любовта не се бои от общественото порицание. Дори и от инквизицията.
    Ако се придържаме стриктно към тристъпния амфимакър, ако няма отсечени стъпки имам предвид, би трябвало да няма женски рими. Но ти държиш да се се избегне тая еднотипност на клаузулите, която предполага метриката, заради алтернанса.
  • Разкош!
  • Благодаря, Ники!
  • Красота, Наде!
Предложения
: ??:??