Порив за обичане...
Търпението ти тиктака. Циферблатно.
Поряза устните с горчивото кафе...
Усмивката е глътка въздух. Но за кратко.
Увисва на бесилото... Сълзата е въже.
Пореден фас. Догаря залезно цигарата...
Кълбета дим рисуват в сиво неизвестното.
Денят се къса. Тънка струна от китара.
Надеждата мълчи. Скръбта е няма песен.
Търпението ти изригна. Вулканично!
От глътките безмълвие отново си пиян.
А там, отляво, трепка порив за обичане.
Животът е за двама. Отрова е... за сам.
21.09.2008 г.
© Гергана Шутева Всички права запазени