Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Лежа усамотен и се препичам,
край езерце закътано в гората,
а в мислите си трескаво събличам,
от тебе дрехите и просвам те в тревата.
На хълбок си и палеща въздишка,
отронват устните ти жадно,
а мойта палава и крива “пишка”,
те поздравява – вирната нахално.
През борчето, което хвърля сянка,
прокрадва се мек слънчев лъч, игрив
и дипли се, по къдравата “мрянака”,
между бедрата ти, възбуден и щастлив.
По пъпчето ти, галещо листенце,
отронило се, кой знай, от къде,
като езиче плъзва се – в местенце,
където и на мене, ми се ще!
Развратен вятър попилява ти косата,
със порив, ала после укротен,
засмуква нежно на гърдите ти зърната
и плавно ги полюшва, упоен.
По ханша ти, сребристи капки мокрят,
покапали от росната трева,
целуват кожата ти и като се стоплят,
извиват се на струйки, към гърба.
Зад тебе, пън наднича в храсти –
разгръща ги, пробождайки ги с клон,
оглежда те и сигурно със страсти,
жадува те, по-сладка от бонбон.
До пъна дрян, се е навирил здраво
и червенее в пищен яд,
че няма как в желание кораво,
да те достигне стръвно, изотзад.
А ти, неподозираща “играта”,
разгаряща се пламенна край теб,
с ръка погалваш ми снагата,
а моята, е в мекия ти жлеб.
Звъниш и гукаш ми, като камбанка,
ухото галиш ми с език и стон...
Но, точно тука сладката ми дрямка,
отлитна някъде, като балон.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени