Пороците попих на този свят

10.10.2022 г., 6:52 ч.

Поезия

406 1 2

Вървя по тротоарите безмълвен,

без цел и без посока, и без смисъл.

Дали октомври тайно ме ориса,

да бъда туй в което се превърнах?

Да искам ветровете да ме брулят,

забравил, че живота има стойност.

Затуй съвсем нахално-непристойно,

готов съм само себе си да хуля.

Мъглите даже искам да ме скрият,

да бъда част от тяхната магичност.

Едва тогава нещо неприлично

в душата си навярно ще открия.

Оглеждам се в листата пожълтели,

в самотните пресъхнали потоци.

Попил съм сякаш всичките пороци,

които този свят са сполетели.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Довереница (Дочка Василева)

2022-10-12T00:59:35+03:00

"Дали октомври тайно ме ориса,
да бъда туй в което се превърнах?"

Недей кори октомври.Той е само
едно листо от есенната книга.
Прелиствай и накрая ще откриеш,
че имаш друг сезон и други тайни...

Аплодисменти и от мен!
ИнаКалина

2022-10-11T02:34:29+03:00

ако писането ти е най-големия порок - тогава пиши, Дани