Все още има хора от порода,
наречена „будител на народа“,
но в мене нещо все се чуди,
народът иска ли да се събуди?
И всеки, дръзнал да го води,
след края си възпят е в оди,
но тежък му е пътят земен,
за много хора непотребен
и луд, и странен, и отричан,
жестоко мразен... и обичан!
Не е безличен, не е в сиво.
Не иска! Но блести красиво
и с тази своя светлина,
кажете – има ли вина,
че грее ярко, но е слаб
пред народа често сляп,
в чиито празни две очи
днес летаргия личи...
Но въпреки всички и всичко
не пада будителят ничком,
с напълно ясно съзнание
живее в себеотрицание.
И знае каква е цената,
че приживе няма отплата,
но все ще остави в света
със своето дело следа!
© Петя Гечева Всички права запазени