страст се прокрадва.
Отново в кръг
се въртят
Очите ти,
Усмивката,
Нежният аромат.
Поднасям ти
огърлица целувки.
Каскада ласки
всеки стон
посреща.
Та аз
те дишам -
няма тук
преструвки!
Нектар
се стича...
Ти си
тъй гореща!
Как искам
във омая
да се давиш!
Сметана бие
бързеят ти
млечен.
Изцяло моя -
нека тъй
останеш!
Във мълнии
душата ти
се вие.
Очи-небе!
И ето
гръм разсече...
С целувка
запечатваш пълнотата.
По мен
се стичат
къдрите ти
пищни.
Поройно е
препълнена
душата
и всяка
друга капка
е излишна.
© Красимир Дяков Всички права запазени