По плавната извивка на стъклото
се спуска светлината - златокоса.
а гърлото - на вещица окото -
с измамна сладост устните ти проси.
Рубинена, кръвта й прекипява -
от младо каберне боли главата...
След хладното мерло привкус остава,
Пино Ноар разпалва сетивата...
Тръпчиво във кръвта ти се разлива
и от наслада иде ти да виеш.
Предвкусващ глътка, жадно се опиваш
и в капките й търсиш да се скриеш. ...